автор: yavorkostov

Днес, когато политическите лидери се надпреварват да демонстрират принадлежност към ценностите на хуманизма и неолиберализма, съвременният човек, без да осъзнава, живее в среда на безпрецедентна и повсеместна жестокост. Тази констатация не е никак преувеличена, като се има предвид, че обект на кървавите апетити на егоизма на хората често стават най-уязвимите – неродените деца.
От 1954 г. досега в България са извършени повече от 6.5 милиона убийства на неродени деца. Тоест убитите са почти толкова, колкото жители днес наброява страната. И тук не става въпрос за някакво далечно минало, а за геноцид, който се случва и в настоящия момент. Според официалната статистика, само през 2016 г. броят на интервенциите за погубване на живот са 26 446, докато родените българчета са едва 56 000.
Но това не е само български проблем. В света се извършват 56 милиона аборта всяка година – 150 000 всеки ден. Преди няколко години световните новинарски емисии предадоха сензационната новина от САЩ, че Сенатът на щата Ню Йорк е приел т. нар. Закон за репродуктивното здраве, който разрешава извършването на аборти по всяко време на бременността (до деветия месец, включително), по всякакви причини, свързани с благосъстоянието на пациента – физически, емоционални, психологически, семейни и възрастови. Иначе казано абортът придобива статут на юридически и морално оправдано действие (защото законът е „кодифициран морал”, тоест, предполага се, че това което е законно е и морално) за всяка жена във всеки един момент до раждането.
Друга новина от съвсем близкото минало разкрива, че 60 на сто от ирландските гласоподаватели, участвали в референдум за либерализация на абортите, са за намаляване на ограниченията за извършване на аборт. 66,36 на сто от избирателите са подкрепили либерализирането на закона за абортите. Ирландският министър-председател, като един истински радетел за налагане на неолибералните ценности, приветства падането на забраната. Лео Варадкар нарича вота „победата на тихата революция“. „Това, което виждаме днес е победата на тихата революция, която се налага в Ирландия в последните 10 или 20 години“, заяви Варадкар пред националното радио.
Тихата революция, за която говори ирландският министър-председател, всъщност е една много, много кървава световна война, обхванала цялото човечество. За съжаление, в този повсеместен конфликт България не само, че не е подмината, но и всекидневно дава своите свидни жертви. А гласът на обществената съвест апатично е притихнал. Да, медиите понякога алармират за демографска криза в страната, изкарват на преден план безлични числа и отвлечени статистики, но това не е достатъчно.
На хората трябва да стане ясно, че са изправени пред последиците от грандиозен морален разпад. В очите на съвременния човек човешкият живот е толкова евтин, че може да бъде заменен като разменна монета за удоволствие, удобство, сигурност. Убийството, наречено аборт, е предварително оправдано, а обстоятелствата, било то смекчаващи или утежняващи вината на извършителите, нямат значение, защото общоприетата заблуда е, че вина не съществува. Неродените деца са жертвани в името на „новия морал“, а малките им телца неизменно разширяват пределите на един огромен „масов гроб“.
Но какво всъщност е масов гроб? Това е мястото, където са погребани човешки тела, в повечето случаи такива, които е невъзможно да бъдат идентифицирани. Названието се използва, за да обозначи местоположението, където са заровени десетки, стотици и дори хиляди хора. В естеството ни е да реагираме, когато си представим картината на преплетените недоразложени трупове на мъже, жени и деца. Изпитваме състрадание, погнуса, гняв, желание да разберем истината за случилото се. Истината, която безкомпромисно честно ще ни разкрие причината тленните човешки останки да бъдат захвърлени като отпадък в зловещия и безличен ров.
Откриването на масови гробове, като тези в Белжец, югоизточна Полша, в които се предполага, че са погребани 300 000 тела, или тези в Катин, където по нареждане на Сталин са били разстреляни огромен брой военнослужещи, армейски свещеници, едри земевладелци, бежанци, университетски професори, адвокати, инженери, учители, писатели, журналисти, пилоти, винаги води до някакъв ефект върху обществото. Най-малкото, предизвиква го да направи всичко възможно да научи уроците на историята, за да не се повторят отново ужасните минали събития.
Разликата между печално известния масов убиец от Катин Василий Блохин, комендант на главната квартира на НКВД на ул. „Лубянка“, Москва, който собственоръчно разстрелва около 6 000 души, и този, който одобрява едно убийство на неродено, е голяма, но и не е. Тя се изразява най-вече в приноса към запълването на масовия гроб. Прилагането на една единствена процедура по „преждевременно прекъсване на бременността“ лишава света от може би необикновен военнослужещ, армейски свещеник, едър земевладелец, университетски професор, адвокат, инженер, учител, писател, журналист, пилот. Лишава света от още един човек, създаден по Божи образ и подобие.
И все пак, има ли поне една добра новина, която да внесе поне малко светлина в този мрачен коментар? Отговорът е да. Има. Добрата новина е, че ще дойде момент, в който този морален разпад ще спре, защото от историята знаем, че там, където има гроб, рано или късно ще има възкресение. А стане ли дума за възкресение, погледът ни може и трябва да бъде отправен в една единствена посока. Вижте по-малко.