автор: Milanov

С бяг годините изтичат -
празник ни е всеки ден.
Хубостта ти ме привлича,
но мечта си още в мен.

Страх, вина, надежда сляпа
се боричкат в теб сега.
Търсиш обич вярна, свята,
че живяла си в тъга.

Как поглеждаш ме смутено -
грееш с блеснали очи.
Пред килима от зелено -
чувствено, без дъх мълчим.

Здрач е в горската пътека -
някъде шуми река.
Страст надига се полека,
и докосвам те с ръка...