Спомням си летището на времето,
застинало в очите на съдбата,
бягайки от себе си и племето,
което ме посрещна на Земята.
Явно свободата не за всеки е,
свободата изисква отговорност –
да се луташ дълго по пътеките
на сивата безлична монотонност.
Липсват ми децата от училище,
липсват ми усмивките на хората –
завинаги заточен във чистилище,
защото сбърках себе си със ролята.