Той бил всемогъщ и въздесъщ.
Като стихийно бедствие връхлитал,
с един замах на меча покосявал.
Защото той бил Чернобог
- езическият бог на злото,
смъртта, скръбта и тъмнината.
Желаел ли да притежава,
той взимал жертви -
земята цяла се тресяла
под стоманените копита
на огнения му жребец,
а от недрата й се леела
горяща кърваво червена лава.
От кулата на каменен затвор
една принцеса го видяла.
Пред неговите красота и мощ
тя от възхита онемяла.
Видял я също Чернобог,
но той не бил способен на любов
- на волята си всички подчинявал,
наранявал, унизявал...
В легендата не се разказва
дали отвел принцесата в двореца си
при своите останали невести,
дали във мрак я изтезавал,
дали изтръгнал е сърцето й
или душата й е взел за себе си,
но никой повече не ги видял.
Които спомнят си за нея,
наричат я накратко Ана.