автор: pavlinag

Не мисля, че живееш пълноценно -
копютърно-предизвикателно;
не смееш да напуснеш стаята
и да рискуваш с истинско приятелство.

Представяш си какво ли би се случило,
но да се случи ти не позволяваш.
За теб най-смело е да пишеш с никове,
да пращаш мейли, без да се надяваш,

че някой ще откликне зад екрана ти
на трепетите Купидонови,
дори ще ти напише свои стихове,
надявайки се, че ще отговориш.

Тогава няма как – отбой ще биеш,
дори без извинения, направо
се скриваш в свойта виртуална същност,
с компютъра си ставаш мигом цяло.