Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 444
ХуЛитери: 0
Всичко: 444

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСън
раздел: Разкази
автор: zika

Пръв ме посреща горещият вятър. Неприятно горещ. Летя ниско, защото съм уморен.
Отгоре виждам картини. Картините са оптимистични и жизнерадостни.
Виждам селца, поля, жито, воденици, реки, животни – нарисувани късчета от онова красиво отминало време на детството. Къщата на баба и дядо непрекъснато се появява в картините.
Изведнъж нахлува мъгла, която закрива всичко. Заръмява. Издигам се в безопасното нагоре. Изсветлява. Въздухът се изпълва с аромат. Аромат на червени и розови фрезии – нежен и свеж. Някак знам, че фрезиите са символ на свобода, на младост, на свежест, на обич.
Озовавам се без преход в стая. Шум от говор, неясен, но успокояващ. Искрят чаши, светлини, очи на хора. Смях, споделяне, бликащо остроумие…
Благодарност, мъка и страх ме изпълват, стискат ме за гърлото.
С какво съм заслужил такива мигове? Колко е нетрайно и крехко всичко в живота!? А, изгубеното…?
Да, никой не знае какво го чака, но сега, тук съм щастлив. Вдишам това щастие, тази картина на споделеност и присъствие – мое, на хората, на света. Потапям се в тази енергия. Усещам я – непостоянна, пулсираща, непредсказуема.
Въздухът започва да се нажежава. Избухва ярка светлина и се озовавам сред пясъци. Сам, пулсиращ, като холограма. В далечината се появява храм, храм от светлина. Храмът започва да променя формата и излъчването си. Изглежда ту висок и бял, ту – нисък и разлят, ту се губи в тъмнината. Светлината и тъмнината преминават една в друга. Сякаш танцуват.
После пустинята запява. Звуците сътворяват картини. Картините оживяват. Аз се издигам над тях и политам бавно над жита, реки, езера, поляни с цветя… Чувам неземна мелодия, която ме призовава, разтопява, отнема волята ми…
Проблясва зелена светлина. Мелодията преминава в какофония от режещи звуци и внезапно секва. Картините изчезват. Вятърът ме събаря. Свивам се на кълбо в горещия пясък. И тогава в мен се събужда знанието. Успокоявам ума си. Намирам опорната си точка и се изправям. Мислено чертая кръг около себе си. Ставам му център. Кръгът е и граница, и предпазна стена. Дава ми сили и аз политам.
Летя ниско, защото съм уморен.
Отгоре виждам картини…
Докосват ме първите слънчеви лъчи…


Публикувано от Administrator на 31.01.2021 @ 12:33:33 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   zika

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

17.04.2024 год. / 04:53:22 часа

добави твой текст
"Сън" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.