автор: liulina

- Сърцето е най-интересният орган в тялото на човека. На него се приписват всички емоции, всички чувства и то изживява всички неволи и хубави моменти. Човекът носи и жезъла и кръста, и пентаграма в себе си.
Той се мисли за разумен и висш индивид, но всъщност е една прашинка в безкрая на вселената, един малък фрактал от един по-голям замисъл. Както се казва в една притча „ който вълк нахрани той ще го води“ . Ползвайки всички ресурси на планетата човекът я унищожава, трови я. Душата отива някъде след смъртта и не носи тленното със себе си, но носи частица от него в енергията си.
Не всяка жена е Мария, не всеки мъж е Ной. Въпреки, че сме божии чада, не всички сме Христос. Все пак всички сме потомци на Адам и Ева. - каза Петър на девет годишната си внучка и бавно натъпка тютюн в лулата си.
Дядо, а какво трябва да се направи, какво трябва за да живеем добре?
Трябва да се променим изцяло за да заживеем в хармония с природата. Това може да започне от теб, но ти обичаш телефона си, топлото си жилище, храната от магазина и това мама и татко да те возят на колата нали?
Да, е това е днешното време. Явно нищо не мога да направя. Аз съм дете на бъдещето. - каза малката Нели.
Да, ти си продължение на един упадъчен егоистичен свят. За това все по-често на хората се изпращат болести, природни бедствия и стихии. Ние не живеем по законите на живота, а винаги искаме да ни е удобно и угодно.
Дядо много сложни думи използваш. Отивам да си гледам филма. - каза Нели и излезе от стаята.
Дядото остана замислен над нещата от живота. Той разбра, че внучката му няма да натовари мозъка си с толкова сложна тема. Днешните деца попиват съвремие и се приспособяват към настоящето идтъкано от множество наслагвания на времето. Носят памет, а тя носи последствия ...