автор: pastirka

Преди да си разголил тишината
и сам да ѝ свалиш безмълвно ципа,
една жена ще прекоси душата
и жаждата ти мъжка ще изхлипа.

Съдбата поривисто ще налее
в очите младо вино полудяло.
Орисницата няма да посмее
да каже нито дума за раздяла.

Стаканите на дните ще напълни,
наздравица за любовта ще вдигне.
Новородена обич ще осъмне
и изгревът-сватбарин ще пристигне.

Пендарите в моминския косичник
мълвата любопитно ще докосне.
А с мислите, присъщи на езичник,
безбожни чувства ще те омагьосат.

Тогава неизбежно ще се случи:
самата тишина ще се разголи
и, онемял, светът ни ще научи
за нежността, в сърцето ти набола.