Живеят в стъкленици пясъчни зърна
И преливат бъдещето в минало
Опитвам с детските игри
А принцесата ми
Пепеляшка
И какво
питам остава
след всичко това
От озона третото "о"
Синьото от небесна дъга
Плаж рапани и песъчинка в око
Простете И едно недорешено судоко
По скулата ми е засъхнала мъжка сълза
Да И мъжете плачат те си знаят защо
На другия бряг забили са
котва с надежда
да видят
Земя
Зад хоризонт опънал платна от миражи
от брега...