автор: erka

Денят почти е смел тъмата -
на купчинки под сенките я струпва.
Захвърлил тишината си пропита с влага,
подсвирква някаква мечта за слънце...

...а аз съм тъмна като отпечатък
от бурята пирувала в съня ми
и остри като упрек неизказан
са счупените от дъха й думи
и няма как със вярност кучешка
по светлата му диря да поема...

...не всеки шум мечтае за прегръдка.
Не всяка светлина... да я последваш.