автор: kameja

Прибираше водите си реката,
когато лятото
от нейната прегръдка
се измъкваше,
а пясъчните наноси
навътре плъзваха.
През плитка ивица вода
достигахме до острова,
до обетована земя.
Дали бях влюбена тогава
в някого
или ми стигаше
да се разтварям
в реката ласкава по залез.
Усещах как вода
примесена със светлина
от мен отмива саждите
на огорчения и липси, страх.
Безвремието сетивата завладяваше,
флуидната си същност
бавно опознавах.