автор: pavlinag

На много пластове е моята душа - като земята.
Един от тях е силно романтичен.
Във него съм на двадесет години, твърде млада,
но мога много силно да обичам.

В най-тънкия, най-плътния от слоевете е тъгата.
Във него съм навярно към стоте.
Но ти не го разравяй, не разбуждай в тъмнината
заспали демони от векове.

Най-каменният слой са моите четиридесет -
стоманена съм, силна и сама.
Проникнеш ли през процепите, знай, че ще изчистиш
от кожата си страх от старостта.

Това, което всъщност исках да покажа,
поставяйки сърцето си на длан,
е онзи рехав слой от мъдра жажда,
придаващ цялостност и служещ ми за храм.