автор: zinka

Живея в спретната къщурка
със дворче с борче и бреза,
с два котарака за притурка
и за римуване – коза.

Живея както го умея –
с поклон към всеки нов сезон,
сто поводи да се засмея –
и... до козата слагам – кон.

И гоня, гоня..., както оня
Михаля гонил цял живот.
Паса козата, яздя коня –
и ми е гот, и ми е гот!

Смехът е вятър – от душата
отронва лесно всеки стон,
тъй както вятърът в брезата
събаря сухи клон след клон.

А Коледата наближава...
Аз още вярвам в чудеса –
когато Бог коза не дава –
измислям си я на часа!


В резюме:
В страната сме на чудесата!
Във всеки смях отеква стон...
Спасението е в козата
и в допритурения кон!