Ако ли замълча
по причини,
за теб неясни
и усетиш, че ти става студено,
тогава
трябва да ме напаснеш
към едно заядливо време,
във което
ще се затворя
по пижама
и по присвити устни,
а синините в душата гола
и този път
ще пропуснеш.
После
ще трябва да палиш огън
от вледенените ми въздишки,
защото знам:
няма да мога
да те намирам в нищото.
Може
да ти изглежда трудно
или не чак толкова важно,
но запомни,
че в такива лудости
все начала се раждат
и за края
не щат да питат –
плахи и звездочели.
Нека спят!
Малки рижи лисичета
преди
да е пропищяло селото:
„Разпнете ги!”
и „Анатема!”,
„Кръст за всяко начало!”
Ако мълча в очакване,,
то е,
за да съм цяла…






