автор: Saylor

Бях разузнавач в батальона
Той писарче щабно бе там.
За Росия аз бях отговорен,
А той живееше с мойта жена.
С войната достигнах Берлин ,и,
В окопите често лежах.
Сестри като деца плакаха.
Трепереше скалпела чак.
Съседа ми във лазарета,
Полковник, два пъти Герой,
На свойта възглавница плака,
Войнишки сълзи пусна той.
Във къщи се върнах,орязан,
Да прилаская моята Кланка!
Протезата пречеще страшно-
И аз под леглото я сврях
Протеза…Но ми се прииска.
Да ида да пусна вода-
Заболя ме сърцето войнишко,
Затупка тревожно в гръдта.
Лежа, а парчето фашистко,желязно
Притиска мехура ми –ад,--
Под кревата протезата търсих,
А сврян там - писаря видях!
Аз я бих по гърдите и бели,
Летяха медали от мен.
Ох хора добри, помогнете
Ох мамо защо ти умре!
Съдбата ни често се стиска
Затуй своята песен редя
Как куршума злодейски,фашистки
Откъсна ми способността.
Как фашистская пуля-злодейка
Оторва́ла способность мою.
Благодаря граждани,Благодаря момиче,Благодаря млади човече
Благодаря! А ти с пистолета – защо не подаваш.

Забележка - Текст- литературна версия на Владимир Висоцки по песента „Бях разузнавач от батальон“, текст. и музи. А. Охрименко, С. Кристи, В. Шрайберг.