автор: Georgiev89

"Мир да има..."
Влизам в църквата.
Вадя монети,
купувам си свещ.

Нещо в стомаха ми пърха,
може би от топлината –
гореща като пещ.

"Мир да има..."
Свеждам главата си.
Пръсти събирам –
за кръст.
Трепват коленете ми,
сякаш потъвам
в омекнала пръст.

"Мир да има..."
Пред олтара заставам,
под кръглия купол.
И благ. И смирен.
Всяка надежда
за миг не оставям...
И моля се тихом
за идния ден.

"Мир да има..."
Все туй е в ума ми.
За хората – да бъдат добри.
А мен кой да гледа –
аз моля се...
"Мир да има..."
И светли бъднини!