автор: Mitko19

Свири свирачо в тиха зима,
плачете тъжни дъждове,
че любовта ми днес загина,
от мен съдбата я отне.

Невинна бе като момиче,
когато с чар ме заплени,
към мен усмихната затича
и за ръка ме улови.

Изминаха безброй години,
a винаги до мен бе тя -
улегнала, гореща, силна,
все по-красива и добра.

Но подъл вирус порази я.
Загуби мирис, вкус дори,
невярна болест победи я
и никой лек не я спаси.

Свири свирачо! В скръбна зима
свири, оплаквай любовта!
… Но щом жена ми с друг замина,
какво да правя с тез рога?