автор: Georgiev89

Ще бъда топлата зелена ръж,
ще бъда смях в антрето на театър.
Ще бъда сянка на жена и мъж,
ще бъда веселия степен вятър.

И ще бъда зад твоя женствен гръб,
ще бъда твоята вечна опора.
Не ще допусна по лицето скръб,
ще те откривам сред тълпи от хора.

Ще вървя след теб, дори ще тичам
и ще бъда аз твоят небесен дар.
Ще бъда твой – пак ще те обичам,
ще свалям от плещите всеки товар.