Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 784
ХуЛитери: 3
Всичко: 787

Онлайн сега:
:: Georgina
:: Elling
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКръговрат
раздел: Разкази
автор: liulina

- Представа си нямаш колко ми се искаше да имам твоята дарба живот.
Нямаш си и идея колко по-хубаво щеше да е всички да сме създаващи, удовлетворени, хармонични и енергични като теб! Крещя към теб луна, а ти колкото си ясна, толкова тайнствена изглеждаш. Ако бях физик или астронавт щях да съм прагматичен привърженик на науката, но уви аз съм един дървен философ. – говореше самотният мъж гледащ през прозореца на стаята и нямаше кой да го чуе. Животът от вън бе видимо утихнал и всичко спеше прегърнало одеялото на нощта. Пусти улици, пълни с коли паркинги и тротоари, тъмни прозорци на сгради, всичко това можеше да види самотният мъж през прозореца. Той продължаваше да въплъщава в думи своето неудовлетворение без да се интересува дали са правилни, дали някой го чува, знаеше, че съществува в една миниатюрна вселена, вселената на собственото си съзнание. Той признаваше пред себе си, че често върши неща, които не знае защо върши, но продължава да го прави. Стаята беше чиста и подредена, нямаше следа от неговото присъствие, освен оставения отпечатък върху чаршафа където беше седял за кратко. Той знаеше, че е тук за малко и няма да остави памет за себе си. Тих и спретнат, чувствителен и мил, пълна противоположност на мъжагите, които можеш да срещнеш в шумни компании, пиещи, пушещи и използващи нецензурни изразни средства. Те сигурно не бяха отритнати или недоволни, а дори да бяха алкохолът и вулгарното поведение щяха да им помогнат да забравят.
Днес е думата ключ за отваряне на начало. Начало е хубава дума, която беше нужна на самотния мъж. Той стоеше затворен в своята черна кутия на спомените и толкова …
Наблюдавах проекцията на самотен мъж стоящ до прозореца. Рисувах го с поглед, създавах движение в скиците. Какво можех още да добавя в тази емоционална и скучна картина? Започнах от време в което беше снажен господин с изправена и спретната осанка с немирни къдрави черни коси , бяла кожа, европеидни черти и сини очи. Стигнах до днес … Той спеше, а от другата страна на земята имаше друга стая с друг самотен мъж, който започваше от начало …


Публикувано от anonimapokrifoff на 17.12.2020 @ 10:53:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   liulina

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 19:26:52 часа

добави твой текст
"Кръговрат" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.