1.Напън
Мое бяло конче, огнедишащо,
пренеси ме над полета и реки,
заведи ме въздух да подишам,
до онези сини планини,
там, където слънцето се скрива
и обагря залеза червен,
там, където този ден умира,
за да дойде утрешния ден.
Мое бяло конче, огнедишащо!
Вече зная, че не си Пегас...
Ако с думи подковавам смисъла,
ти ще придобиеш ли крила?
2. Читател:
Комичната несъстоятелност на
графомана
не е трагедия,
не е и драма.
Защо се мъчи
клетият човек?
Амбиции, големи
като тиква,
но поетичният багаж
е лек.
3. авторова искреност(най-важният въпрос в поднебесието —какво е искал да каже авторът?)
Егаси куцият Пегас ми се паднА!
Ех, ако имаше крила,
би цъкал от почуда и рептил,
какъв поет и аз бих бил.