автор: Samanda

Това, което душата ми жадува,
не се назовава само с една дума.
Колко ли имена нежността има?
Блага дума ли е?
Или е усмивка?
А може би е вярност –
в поглед мил заключена?
Дали не е тревогата бдяща
за незавърналия се в дома?
Може би е прегръдката – утеха,
която Бог ни праща сред беда.Какво е нежността бленувана?
Не е тя обидата премълчана.
Не е и прикритата истина.
Не е времето неотредено.
Не е отхвърлената грижа.
Нито е потъпканото право.
Не и пристъпената клетва.
Нежността! Какво е тогава?
Не е ли обич другото ѝ име?

Нежността е недокоснатата
крехкост на душата – друга.
А споделената нежност
дали е и свобода дарена?
Но… какво е свободата,
ако съвестта не е будна?

Samanda