автор: ringo

Със благоверната сме под юргана.
Дзиндзикаме и двамата във такт.
Сибирски студ навънка е захванал
и тук треперим в синкавия мрак.

Най-сетне, цяло чудо!, се унасям,
макар и на телесна топлина.
Мечтите си в съня си ги пренасям,
забравил за законната жена.

И шепна си блажен: "Егати кефа!"
Студът цветя рисува по стъкло.
А мойта, уж заспала, мигом трепва,
обръща се към мен и гледа зло.

Какво в момента мисли си горката
не подозирам, а добре го знам,
пък аз - невинният, сънувам лято,
че в този студ устискваме едвам!

На плажа съм! И биричка си цицкам!
Море... шезлонг... чадър!...То - красота!...
Не е ли прелест, вас ви питам всички,
да се плацикаш в хладната вода?

Егати кефа!...Как да не простенеш
при тази зима дето е навън?
Съседката ми гледа зло към мене:
"С коя мърсува тоз кретен насън?"