автор: VladKo

Какво ленива мисъл да захване?
Бръмчат мухите в зноен летен ден.
Несръчна, добродушна дебелана
пошляпва с плажни чехли покрай мен.

Тя от пазара иде с пълни чанти –
неблагодарник бузест да расте.
Ех, биричка бих пийнал на аванта,
с приятели бих разиграл тесте ...

Съседът, гръболегнал на асфалта,
човърка свойта бричка (аз – носа),
той сигур стяга с ключа болта халтав …
… Отпъждам с длан нахалната оса …

Я виж, заспал съм право в свойте шепи.
Какво да правиш – слънце щом пече …
“Да има с винце кой да ме почерпи“ –
предтечата Балкански ще рече.

Комшийката – чевръста и засмяна –
простира ловко мокрото бельо.
За мен пък с ладовина от Балкана
ракиеното време е дошло.