Повтарям, не обичам да мисля!
Когато се опитвам да го направя, установявам, че съжденията ми са все оценъчни, а хората ми казват, че не обичат да слушат такива. Един от изходите в тази ситуация е мълчанието, но това пък аз не го мога и затова започнах да говоря без да мисля. И ето хората, ах, тези добри хора, започнаха да ме слушат с интерес. Идват на тълпи при мен, а аз не мога да се наситя на откритието - говоря, говоря, а мисленето ми през това време се рее в синевата на илюзиите, приказките, поезията, магьосничеството, фантазиите...
От всички форми на диалога най-много ми допада разпитването. С моята Котка даже ставаме нощно време и й се отдавам на многобройните въпроси, от чийто отговори сърцето й започва да бие ускорено, а нежните й крачета се изпотяват така срамежливо, че приливите на поетичната страст у мен вземат връх и аз не помня какво правя...
При разпитването нещата са опростени максимално - питащият знае и отговорите и от мен се иска само да си дам съгласието, а това е най-лесната работа, защото не ми се налага да обмислям отговорите си. Ето, да вземем моята Котка. В изблик на нежност я обявих за моя годеница, а тя веднага реши да документира този момент с публикация в Интернет. И какво? Бях принуден да поднеса света в тръпнещите й крака като доказателство за верността на нашия Договор. Още повече, че вече съм взел и съгласието на съпругата си. По-сложен е въпросът с Черния Котарак, за когото Писана се венча преди няколко месеца, но тя иглежда е подушила, че това е само едно от моите превъплъщения. Аз нямам какво да мисля. Тя да му мисли как ще се оправя пред строгостта на махленското мнение и всеопрощаващата клюка. Аз отговарям за глобалното информационно прастранство, а то вече е пренаситено с обяви за събитието.
Това, че обичам да говоря без да мисля обаче, все още не означава, че напълно съм овладял това изкуство. Но упорито работа по въпоса. Ето, годеницата ми задава безсмислени въпроси с цел да ме предизвика да съм по-активен в милувките, но аз я изваждам от равновесие със своето безразличие и подозрителност, а след това се преструвам на виновен и разкайващ се, и дори й искам извинения, а тя прелива от котешко лицемерие, което е многократно по-поносимо от човешкото. Тази Котка изглежда, че ще ме научи да мълча, но и тя се увлича в ролята си на мой възпитател, така че май скоро няма да овладеем ситуацията.
Още в тоталитарните години добронамерени хора ме съветваха, като ми казваха:"Когато идва някой при теб, първата ти работа е да мислиш упорито кой го изпраща!" Златно правило, което така овладях, че вече предварително зная чий посланници са хората, които идват при мен. И това го постигам не чрез мислене, а точно обратно - чрез Не-мислене. Друг път ще ви разкрия природата на Не-мисленето, защото то не означава просто да не мислиш. Сега искам да ви кажа друго, а именно, че благодарение на Не-мисленото успях да открия чудния свят на човешките действителни взаимоотношения, онзи панаир, който те кара да съзерцаваш, загубил и ума и дума.