автор: sinner

Чаках те в огризките на зимата
с многото й празни-ци...
оголените клони ме раздираха
и зачеваха в без-делници
думички парализирани.
...а аз те чаках в мъглата
пропила всеки вопъл за живот
убила снежната позлата -
извадих я от моя зимен гардероб
покрих украсата - любов.
И всички нейни атрибути
потънаха в киша и в кал
снегът пристъпи с ботуши
...а аз те чакам захапала
изстинал пламък в лед скован.