автор: tearfly

Стичам се между две луни, а хванати с теб - ръцете ни са молитва. Тъгата е жълто листо и лъчи пробили облаците на простора. Тихо е. Времето спи под нежна шума.
Няма по красива есен от тази, няма апокалипсис, има само ласка от Слънцето и зелено, колкото могат да прегърнат очите, а синьото е толкова синьо в небето, че няма птица, която да може да го понесе. Трябва да имам много голямо сърце, да те побера, и го имам, за да те има теб там, Тате. Все повече изсветляват косите ми, но с теб мога да бъде малко момиченце, изхлузило платненки, а пръстта да пудри нежно пръстите ми. Вълшебно. Вълшебно е, когато знам че живееш в мен! Толкова спомени любов, че е трудно да си го представи човек, но въображение – дал Бог! Колкото и сърцата ни да са трудни сега. Туптим, за да те има. Свличаме земята от плещите си и политаме. И, когато някога пак се погледнем в очите и си кажем думи за обич, когато в зениците ти е пак пълно с толкова живот, за теб ще съм цвете, а ти за мен – дъх!