автор: ole72

Тихи стъпки на дъжд,
тананикат листата,
как изгря изведнъж,
капки сля със дъгата.
Капки, думи ли, кой
ги е чувал...? – Отдавна.
И земята от зной,
на тъгата е равна.
Но сега плува в дъжд
като остров от нежност,
сред мечти - буйна ръж
и в любов – неизбежно.