автор: pavlinag

Приятелю,
на пресекулки
възпирай своя дъх,
когато заговориш,
очите си
към мене насочи,
ръката ми хвани
от китката нагоре.
Не спирай трепета
в гласа си,
наклони главата си
към рамото ми,
тонa понижи,
така, че да те чува
само обицата ми.

И ако сложа
деликатно длан
на твоето коляно,
че те приемам
в моето съзнание
ще знаем двамата.