автор: kostaki

Много близко оттук – в Небитието, невинните душички чакат, за да изберат родители.
Много близко оттук – в Небитието, невинните душички чакат, за да изберат родители. Те знаят, че като се родят на земята и тялото и светогледът им ще зависят от семейството им, но единствената възможност за преценка са приказките, които бъдещите Татко и Мама си разказват насаме. Небитието, затова е Небитие, защото там няма личности и емоции, а само идеи.
С кратките приказки нещата са много прости – или Татко е много зает, а за Мама е по-важно какво прави Татко, а не какво и приказва, или и двамата нямат думата, дали да са заедно. Високата дисциплина привлича много невинни душички.
С дългите приказки нещата са много по заплетени. Те обикновено значат, че татко е беден и грозен или че мама много лъже. Но понякога се случва истинско чудо – приказката е дълга и красива, защото двамата много се харесват. Рискът си струва.
А има и приказки, които се повтарят милион пъти. На земята ги записват и безкрайно си ги преповтарят. Така хората не губят време да измислят тяхна си приказка. Пък други хора си мислят: „Може да не е оригинален, но е много мил”. И току виж някоя невинна душичка е направила избора си.
Така че внимавайте какво си разказвате – някой ви избира.