Във утрин рижа шепнат листопади,
щурецът - на цигулка е заспал.
Дъждовни капки като по Вивалди
свирят на перваза - уличен роял.
Хладнее въздухът и става сиво,
полага длани върху земна гръд,
мъглата като дрога го опива
и люби се с прозрачната му плът.
Надрусан вятърът снага извива,
две шепи есен вкарал - опиат,
шуми́ гората с клони - самодива
пъстроцветна е във негов впряг.
В прегръдката му дива на юздите -
пролет цъфнала е, съща фея,
цветчета разнолики от листата
във короната и́ ярко греят.
Наднича слънчев сноп през облак къдрав.
Миг от знойно лято ли усещам?
И ноември в късна есен е красив!
С чаша младо вино го изпращам!