автор: lirik1

Небесен Ангел тихичко с крило разля вълна
И спомен за дете от бряг далечен се яви
когато Босфора зад себе си оставих
И дълго плавах И чаках знак
И недочаках
Сега прости илюзиите ми за обич
Наведох се И отпих морето в милионните си
анионни и невидими бездънни пори
Онемях
И ослепях
И вкамених сълза
в сълза от сол човешка

И думите ми нощни самодиви
в нестинарския си танц
умираха без глас
Без стон
и
вопъл
И преди да се родят
недочакали Потопа Галилейски

В цигарения дим стопи се бледосинкавия Мим
И в него
Само в него
В око на Ангели небесни

От брега...