От всички цветя най-красивото взел е
та свидно лице да извае,
Божествени ноти ú вдъхнал Орфеят,
да слави света като славей.
И песен политна над китни поляни,
с копнежа на пролетна птица,
момиче от утринно слънце огряно
сияе с небесна искрица…
Българка, Българка тя е –
силна и нежна, омайна жена,
пее, танцува, мечтае,
грее щастливо и ражда Слънца!
Българка, Българка тя е –
горда, свободна и чиста Душа,
Българка тя е и знае
своята древна, свещена съдба!
От всички цветя най-красивото взел е
та свидно лице да извае,
дарил я с Божествени ноти Орфеят,
да пее и слави България.
На тази Земя най-свещеното цвете
с вълшебна омая сияе –
и пали Зората, и в тъмното свети –
магичната Българка тя е!