автор: yotovava

Никой не е закъснял.
Само аз пропуснах всичко –
и светулковия бал,
и небесната обител.

Орехът ми стана дом,
ала сянката му мрачна
ме притиска мълчешком
и не мърдам нито крачка.

Аз съм тук. Но ти не си.
И защото те сънувам,
срязах своите коси,
миг преди да се сбогуваш.

Запази ги за из път.
Или ги хвърли – с досада.
Плаче ли отвън дъждът,
или орехчета падат?