автор: LeoBedrosian

Той свиреше в оркестъра на цугтромбон
и вечер се прибираше по тъмно
във своя неуютен, мрачен дом
и грееше се с музика на Вагнер.

На птиците изнасяше концерти,
делеше с тях последния си залък.
И бе щастлив и ведър мезонетът
макар да бе студен и много малък.

Във снежна зима болестта коварна
отне гласа на неговия цугтромбон.
Не каца вече гълъб, нито врана
на малкия и ветровит балкон.

...

И днес, когато музика на Вагнер
се понесе над летните площади
си спомнят птиците за своя майстор
и нежните сезони на Вивалди.