Кажи Ориснице, защо съдбата
душата ми така наказа
самотна да се лутам в тъмнината
и себе си дори да мразя.
Защо не зная път към топлината
и болката е спътникът ми вечен,
познах студа и самотата,
а любовта е порив тъй далечен.
Дали съм грешница във друго време
и изкупувам си вината,
та цял живот да нося бреме
и редом с мен да бъде самотата.
Какъв ли грах съм сторила тогава,
дали на някого отнела съм душата
или пък нечии мечти съм разпиляла
и трябва аз да страдам за разплата.
Кажи Ориснице, защо съм жива
щом толкова ще страдам на Земята,
щом всичко хубаво от мен ще си отива
и... няма аз с любов да съм богата?!