автор: LeoBedrosian

Виждам, страдаш от безветрие
скоро твоите платна
ще опъвам до безумие
с вятъра на любовта.

Ще се носиме на тласъци
по щастливите вълни,
ще засядаме на пясъци.
Слънцето ще ни гори.

И когато стихне вятъра
в лоното на залив тих
ще изписвам по дъските ти
сетния си влюбен стих.