- Абе, заек, от три дни седиш на тази скала, палиш свещи и пишеш ли пишеш. Гледам те и се чудя. Не мога да проумея какво те е прихванало.
- Помолих Господ да ме затрие и чакам. А докато чакам реших да си напиша некролози и да ги разлепя, Лисо.
- Щом си решил да умираш, по-добре нахрани някой гладен. Аз бих те изяла с благодарност, а и няма да чакаш. Дори ще разлепя некролозите, един ще запазя за горския музей. Ей, като казах музей... Добре, че се сетих. Я кажи, защо искаш да умираш?Трябва да напишеш, че ти правя услуга.Нека се знае, че и в мен има благородство и готовност за помощ.
- Не искам да съм част от този жесток свят. Мислех, че сред поетите и писателите е по-различно, ноо... И там е същия свят. Бил съм неграмотен, членът ми бил празен точно, когато трябвало да е пълен, не съм познавал селските класици... Разочарован съм! Вече никой не вижда смисъла. И аз престанах да го виждам. Мислех да си направя сепуко, но се сетих, че самоубийците не отиват в Рая. То може и да няма Рай, но ако има, не искам да си прецаквам задгробното бъдеще. Божее, ами ако и за Рая гледат правописа! Ужас! Една запетайка и айдее...
- Много се радвам, че имаш такава чувствителна душа. Казвай сега, приемаш ли да ти помогна?
- Ей,заек, а защо само лисицата да ти помага, когато гората е пълна с готови за помощ. Мислех да те разубеждавам, но като ти чух доводите, отказах се, безнадежден си. Но, ако ще ставаш курбан, нека е курбан за всички. Заслужаваш голям курбан!
- Бухал, ти през цялото време ли беше тук?
- Да, Лисо.
- А защо не продължи да си мълчиш!
- Познай де.
- Бухал, не ми харесва думата курбан, звучи като капут! "У" е вУлгарна буква. Трябва винаги да се замества с "О".
- Брей, заек, изненада ме, неочаквах,че ще зацепиш играта на думи.
- Вижте, отговорът ми е "Не"!
- Защооо?
- Защото Господ може и да не ме заличи, но с вашата помощ е сигурно, дори да се откажа, вие няма да се откажете. Господи, помоощ!
Господ седна на компютъра си, заличи "заек" нанасяйки корекция: ЗаЯк.
_____________________
Първи и единствен опит за проза.