В твоите очи
съзирам утрото – преди да прегори
и да изсипе куп отколешни вражди,
а утрото е време за мечти …
Ето, погледни –
навън е есен, но е слънчево, нали,
така красиво е, без бури и мъгли –
ела да се разходим призори…
Ето ни –
един дует на прага есенен,
кръжим във спомени унесени -
житейски спомени за двама…
Есен ли? –
това е времето за кестени,
за урожаите божествени -
ех, какъв дует сме само!
В моите очи
любима моя, най-желаната си ти,
като хлапак се чувствам, огън в мен гори –
ще топли двама ни и в зимни дни!
Обич си ми ти,
обичам твойте кехлибарени очи,
горчиво-сладка, тъй примамлива си ти,
опитомяваш ме почти-почти …
Ето ни –
един дует на прага есенен,
кръжим във спомени унесени -
житейски спомени за двама…
Есен ли? –
това е времето за кестени,
за урожаите божествени -
ех, какъв дует сме само!