автор: poligraf

на Х. И.

Надникна ли във твоето живяно
дочувам струна на съдбата ми,
припяваща история в сопрано
за ваканция под покрив сламен.

Една и съща тръпка с теб деляхме
със детските си волни сърчица,
един и същи горски път вървяхме,
горуни махаха ни със ръка.

Годините ни възрастта ще стварва
в живота на коравия му гръб,
но спомен за балканската пъстърва
ще вее грива, знам, във тях до гроб.

Далече си от мене, братовчеде,
но диша родовата ни следа,
белеят снимките на баба, дядо,
напомнят със нестихнала тъга.

Дори и жребият да ми се муси,
не може да ме раздели от теб,
във мен отеква като на перкуси:
„Скобелево, детство, братовчед!”