автор: korleone

не бе девойка в смисъл на девица.
Не бяхме с нея в цъфналата ръж,
легло не ми постла... Но я обичах.
Не беше първата ми, даже втората жена...
И третата не беше в тоя смисъл...
И не със тялото си тя ме завладя...
Но да, и с него... a защото я обичах.
Не помня ласките ѝ, погледа, гласа...
но ясно помня думите ѝ тихи:
„Със тебе искам да умра“,
ми каза тя.... И още я обичам.