автор: mitkoeapostolov

Днес научих се да се страхувам
и да признавам, че се чувствам слаб,
спрях от себе си да се срамувам
и да желая да съм вечно прав.

С хляб и сол кошмарите посрещам
и каня ги да седнем на по чай,
а те се чудят, сякаш предусещат,
че заедно ще сме до своя край.

Днес научих се да се страхувам
и колко по-спокоен е света,
мълча, усмихвам се и се вълнувам-
най-сетне съм готов за любовта.