автор: rajsun

Ти нали обичаш много
да скиториш по света,
а съм беден и не мога
средства да осигуря,
знаеш ли какво реших?

Като стигна хоризонта,
със пета ще го настъпя,
ще го вържа да стои,
за да можеш, моя скъпа,
утре да го стигнеш ти.

Вързах го за паралела
и един меридиан,
но въжето се оплело,
или мислите – не знам!
Днеска гледам, гледам, гледам,
гледам – нищо няма там!

Същото и като пишем:
всеки – гений самоук.
Хапнеш нещо, глътнеш нищо.
Като захарен памук.