Такъв ще те обичам – до неделя,
щом дойде вече времето разделно.
И – топла още – меката постеля
след стъпките ти глухо ще простене.
Защото е попила всяка ласка
и шепота ни между две цигари.
Спектакълът приключи – ръкопляскат
на режисьора с тъпия сценарий.
Каква игра и сбъркано изкуство!
Героите докрай са уморени.
Тръгни си днес. Докато има чувства
и ти все още искрен си със мене.
Нататък всеки фалш ще ме убие.
И нека я запомня – тъй красива! –
последната любов, която имах
и винаги ще бъде в мене жива.