автор: mitkoeapostolov

- Учи, сине. Учи да не станеш овчар или чистач.
Надали има образован човек у нас, който да не е чувал тази или подобна реплика от родителите си. Откъде идва това издигане на образованието и свързаните с него професии и принизяването на ръчната работа? Какви са последствията за нашето общество?
За мен корените на това преобладаващо схващане се крият в османското владичество. Българите тогава са били най-бедния народ в собствените си земи и не са имали възможност да си позволят да пращат децата си на училище (за разлика от турците и гърците). В нашия етнос, това е било привилегия предимно на чорбаджиите.
В очите на народа по онова време образованието е станало синонимно със социалното издигане. Ученият става учител, свещеник, търговец – все професии със солидно обществено зачитане и/или материални облаги. Овчарите и занаятчиите са или мекерета на турците или слуги на чорбаджиите.
Тази психология се пренася с пълна сила след освобождението. Доказателства за това намираме в двете стихотворения на Петко Славейков – „Малък Пенчо” и „Голям Пенчо”. В първото, ключовото послание е: „Пенчо бре, чети! Пенчо не чете… Пенча го мързи… Пенчо порасна, иска да яде, няма откъде”.
Това е преработен вариант на народната поговорка – „Който не работи, не трябва да яде”. Това са и основите, които налагат родителската намеса в живота на децата – още от малки, те трябва да се научат да работят за хляба си. Игрите са принизени като недостойни и синонимни с мързела.
В „Голям Пенчо”, ключовото послание е: „Пенчо е ерген, но не е учен… никой го не ще за чиновник млад… стана той… говедар…ходи гладен гол…ходи и се кай…що така не чел”. Тук намираме търсената от нас връзка. В живота на човека по това време има само две направления. Първото е – образование – чиновничество – забогатяване. Второто – мързел – неквалифициран труд (в случая говедарски) – глад. Няма трети или среден вариант.
Тази мантра се предава от поколение на поколение в България. Последствията от нея са катастрофални. На първо място – децата все по-често остават без детство, увлечени в амбициите на родителите си. Това води до – бунтарство в случай на несъгласие и прегаряне в случай на съгласие от детето (малцина имат сили да изкарат от предучилищна до пенсия на максимална скорост). В допълнение, висококвалифицираният труд на градовете се извисява, което води до обезлюдяване на селата и малките градчета.
По ирония на съдбата, понякога заплащането за високо квалифицираният труд намалява, а това за ръчния се увеличава. Пример за това са моите ученици от ромски произход. Аз им казвах – „учете и отидете в университет”. Те ми отговаряха – „вие като сте учил колко ви е заплатата”. Аз споделях – „хиляда лева на месец”. Те се смееха – „баща ми взима пет хиляди, като майстор на покриви”.
В допълнение, не получаваме качествени услуги. Кой би искал да чисти тоалетни или да продава в магазин, ако обществената нагласа е, че този труд е срамен и недостоен? Ето защо не е редно да се сърдим, че продавачите по пазарите и продавачките в магазините често имат лошо отношение към посетителите и не ги обслужват вежливо и с внимание (според мен това е тяхна подсъзнателна реакция да принизят образования, заможен купувач до собствено си ниво). По същата причина никое дете не смее да си мечтае да е продавач или чистач. Всеки попаднал в сектора на „срамния”, „неквалифициран” труд, гледа да се измъкне възможно най-бързо и да се намърда на някое чиновническо място.
Тук бих желал да обърна внимание на думата „неквалифициран”. За нас това е труд, за който не сме учили в учебно заведение и нямаме диплома. Простичко казано – за нас това е работа, която всеки може да прави. Дали? Наистина ли всеки може да е овчар, да се грижи за овцете, да разбира кога са болни, да знае как да ги лекува, да ги дои, да съхранява млякото, да прави сирене, да подквасва кисело мляко? Не мисля. За всяка една от тези дейности също се изисква много опит и знания. Опит и знания, които не са по-маловажни от тези на чиновника, който трябва да заведе преписка в съда.
Наистина ли всеки може да е продавач? Един добър продавач може да направи собственика на магазина милионер и съответно един лош да го фалира. Да знаеш как да общуваш с интимните мисли на купувачите и да ги накараш да си вземат нещо е дарба, която малцина имат.
Какво е решението? България няма нужда само от икономисти, адвокати и лекари. България има нужда и от учители, водопроводчици, орачи, заварчици, овчари, миячи, продавачи. Нека всеки сам избере в каква насока желае да се развива. Но нека обществото не принизява труда или уменията му, а го цени и поощрява чрез добро и справедливо заплащане и уважение.
Виждал съм тази идея реализирана единствено в САЩ, където мултимилионер благодари на чистачката, че почиства офиса, интересува се за семейството ѝ, помага в нужда. Работил съм в център за рециклиране, който обработва всякакви боклуци, но въпреки това, хората там се гордееха, че помагат за опазване на природата.
Не е нужно да ставаме жертва на собственото си арогантно поведение, заради което основни нишки от обществото ни да се разпадат и да водят до нещастие и миграция. Промяната започва в родителите – следете интересите на вашето дете и не го бутайте задължително в една или друга посока. Имайте му доверие, че то само ще потърси и ще намери най-близкия до нуждите му начин за професионална реализация – такава, че то да е пълноценен член на обществото, без значение дали е овчар или министър-председател.