Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 429
ХуЛитери: 0
Всичко: 429

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДизайнер на мълчание
раздел: Разкази
автор: mariq-desislava

Когато бях в пети клас, гравирах летните дни изцяло навън, а вечер преписвах книги с една моя приятелка. Най-вече "Крал Матиуш Първи" на Януш Корчак.
Защо го правех ли?
Да усетя думите, да проникна отвъд лепкавите им значения и
така нощ след нощ.
Четях бързо, четях всичко, дори "Емануела", която баща ми беше скътал на уж скришно място.
В училище бяхме на "Железният светилник", аз отдолу под чина надничах към "Погнусата" на Сартр, учехме "Хайка за вълци", аз все така стремително се впусках към "Молой" на Самюъл Бекет, "Среднощен каубой" на Хърлихи, че и към "Света Богородица на цветята" на Жан Жьоне. Всички изучавани книги по литература ги прочетох чак, когато вече не бяха задължителни.
После нахлузих кубинките и по цели нощи четяхме на кея Буковски, Бъроуз и Хенри Милър, с тонове, но съм запомнила само една книга тогава "Стаята на Джовани" на Джеймс Болдуин, с нейната болезнена другост, докато "Пилето" на Уилям Уортън не ме изрита в душата, Карлос Кастанеда ме въздигна до себе си, "100 години самота" и до днес ме ужасява, а "Полет над кукувиче гнездо" - смирява. Хемингуей, Фокнър, Стайнбек задължително ме приземяват, а Арчибалд Кронин неминуемо умилява.
След като изчетох всичко издадено на Стивън Кинг обаче спрях да чета. С години. Спрях на "Дума Ки". Стигнах до средата и си казах, че никога повече няма да чета. Думите ми бяха дошли в повече.
Един ден майка ми посочи очевидното:
- Преди четеше толкова неудържимо, а сега си също като другите.
И започнах отново. След още 20 години дори завърших "Дума Ки" и ѝ устоях.


Публикувано от anonimapokrifoff на 01.11.2020 @ 09:44:47 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   mariq-desislava

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

13.06.2021 год. / 05:12:37 часа

добави твой текст
"Дизайнер на мълчание" | Вход | 5 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Дизайнер на мълчание
от kameja на 01.11.2020 @ 10:31:40
(Профил | Изпрати бележка)
Будно момиче!


RE: Дизайнер на мълчание
от mariq-desislava на 01.11.2020 @ 16:55:59
(Профил | Изпрати бележка)
Надявам се, но едва ли.:)

]


Re: Дизайнер на мълчание
от tearfly на 01.11.2020 @ 10:59:43
(Профил | Изпрати бележка)
То и мълчанието е написано с невидими букви, всяка вибрация от тях е код към знанието…


Re: Дизайнер на мълчание
от mariq-desislava на 01.11.2020 @ 16:59:42
(Профил | Изпрати бележка)
Така е, всъщност смятам, че мълчанието е най-естественото слово.{}

]


Re: Дизайнер на мълчание
от Lirik1 на 03.11.2020 @ 22:22:53
(Профил | Изпрати бележка)
Обичам този стил на писане, Царствена, дори опитвам...()


Re: Дизайнер на мълчание
от mariq-desislava на 04.11.2020 @ 09:54:13
(Профил | Изпрати бележка)
За мен е непривично, но пък това, да го наречем "писание", имаше нужда да се пръкне. :)

]


Re: Дизайнер на мълчание
от Lirik1 на 04.11.2020 @ 22:25:21
(Профил | Изпрати бележка)
Скромността не е добродетел, знаеш...:-)

]


Re: Дизайнер на мълчание
от mariq-desislava на 05.11.2020 @ 19:50:14
(Профил | Изпрати бележка)
Да, но аз не мога другояче.:)

]


Re: Дизайнер на мълчание
от elsion (negesta@gmail.com) на 09.11.2020 @ 17:14:41
(Профил | Изпрати бележка)
... какво ти мълчание, като искам толкова неща да изкоментирам тук, но ще проявя строг самоконтрол и само ще кажа да пишеш по-често за книгите :)

(тези дни открих топлата вода, докато гледах библиотеката със стари книги - това там по рафтовете са всъщност хора, архивирани светове от мислите на автори, които - поне повечето - отдавна не са сред нас и в същото време ни говорят всеки път, когато разгърнем някоя страница...)


Re: Дизайнер на мълчание
от mariq-desislava на 09.11.2020 @ 17:56:06
(Профил | Изпрати бележка)
Аз от малка съм си така, дори на дядо Мраз неизменно си поръчвах книга.:) Но много малко хора съм срещнала до този момент, с които да мога да разговарям за книги, затова обикновено си мълча. А пък и е трудно вече да си спомня всички заглавия.:))) Но пък е интересно да се направи съпоставка от днешната ми гледна точка - някои книги не бих докоснала отново, например, а други ги знам наизуст.
Като вземех да чета няколко книги от един автор, ми ставаше досадно, защото вече му познавах стила и някак не можеше да ме изненада, при друг пък се получаваше обратното - нямах насищане.{}

]


Re: Дизайнер на мълчание
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 13.11.2020 @ 18:26:29
(Профил | Изпрати бележка)
Чакам те на кораба. Ясно е, че ще дойдеш. Per se.
Персе.


Re: Дизайнер на мълчание
от mariq-desislava на 14.11.2020 @ 12:36:11
(Профил | Изпрати бележка)
Щом си толкова убеден, значи гаранция съм удавник. В теб.{}

]