автор: ringo

Получавах без мяра любов –
вземах с шепи, а мъничко давах...
Заплатих за урока суров!
Но е късно да кажа „Прощавай!...”

Днес на гарвани лудият грак
тишината във миг разпилява...
Сто въпроса засипват ме пак
и пред моята съвест заставам.

Истеричният крясък боде
и пронизват ме мисли-куршуми...
С теб защо, как сгреших и къде,
строго питат суровите думи...

Отговарям: Да, имам вина!
Любовта не опазих до края!
Не разбрах, че до мен е жена,
със която се стига до Рая...

Вече зная го този урок,
от години със болка повтарян!...
Белег в мене остави дълбок...
Оня огън и днес ме изгаря...