автор: lirik1

Хората са като делви. Някои са пълни с медовина, други със злато и скъпоценности. Трети са празни, срещат се и делви с тиня на дъното, има и с мухлясали капаци. Някои са търкулнати край стената, други са счупени и са скрити в тъмния ъгъл на мазата, наречена Музей, от едни умни делви. Защото има и глупави делви. Има и делви с дръжки. Има и без дръжки, на дупки, като накълвани от гарги. Има и сини делви, оранжеви. Но те са поизветрели и кънтят на кухо.
Има и черни делви, те са грозни и психопатични. Чукнеш ли ги и се чува ехооо ехоо

Има делви и с орнаменти по изпъкналостите им. Те са аристократични и са празни откъм съдържание. Има древни чирепи от делви, още от времето на Хан Крум, който изкоренявал лозя. И делвите станали безполезни и се превърнали в чирепи. Има и царски делви, говорещи архаично, на някакъв древен език. Някои делви са демократични делви, та чак пращят от надуване. Други делви носят шапки с козирки, трети са много червени и олющени, защото са стогодишни и намирисват на мухъл.

Има и делви интелектуални, те се клатушкат, обикновено накъдето духне вятъра. Намират се по ъглите на Музея на безвремиети, до едни жълти вестникарски делви, с по тийсетина гроша, сребърници, на дъното.

Въобще, много делви има по земята на каготите. Но, общото на делвите било, че са правени от Майстора. И само от глина.

И на глина ставали. Като хората.

От брега,
към полето с любов...