Понякога мразя себе си.
Като погледна през терасата, чувам шепот – „Скачай”.
Понякога мразя теб.
Иска ми се да ти отвъртя един шамар, та да ти хвръкне главата.
Понякога мразя хората.
Идва ми да ги поваля на земята и да ги ритам.
Понякога потъвам в бездна от тъмнина.
Тя ми говори. Тя ме привлича. Тя запалва светлината в мен.