автор: dreamings

Когато тръгнем да вървим
и повечето думи са излишни
остава всичко отстрани
което някога не виждахме.
Остават бледите лъчи
на някакво позакъсняло лято
и малкото в душата оцеляло
след навика, че ние миродавни сме.
И ако погледнеш в мен сега
ще видиш всичките войни загубени
но правилното място просто няма го
не съществува нито днес и нито утре.
Единствено са твоите очи
които могат да създават цвят и болка
и всичко в нас ще прегори
но нека е поне, да се запомня.
И нищо че ще бъдат ветрове
и всеки ще прелиства своя истина
живота може просто да се приюти
и всеки знае струват ли си чувствата.
И ако някой ден примесен с звезден прах
си тръгнат всичките отломки от мечтания
поне веднъж да си успял .. с това
да се запомниш като цялата история.