автор: Cyriana

(На С.)

Не мога да последвам сърцето свое вече.
Със себе си отнесе го на своя път далечен.
След него празнотата болезнено пулсира,
макар че то отдавна в гърдите ми не бие.

И днес те моля да откриеш
по пътя каменист, разделящ ме от тебе,
гранитен камък с форма и размери
като на моето изтръгнато сърце.

Когато го разбиеш, ми изкови стоманено.
Стопи ли се от скръб до бяло нажежено,
ти диамантено ми подари – неуязвимо,
по-здраво от стоманата, по-ледено от камъка.

Със скъпоценното сърце не бих могла
както със своето от плът да те обичам -
до удара последен, до сетна капка кръв,
до гаснещия спомен за обичане.
_________________________________
13-ти октомври, 2020 г.